тук тук тук
се чувам
развалината на моята гласна
и се наричам песен или самотен вълк или грано-метър
...

тук тук тук
когато дневниците на последната среща
ЛЪЖАТ
когато малките Борисови дръвчета
ЛЪЖАТ
ООО, когато истините
ЛЪЖАТ
се чувам
когато съм светеца на лъжите
и главатаря на светците
...
и мъглата вече е избягала опасност
и ти не си в опасност
ООО, тя не излъга
, че аз съм илюзия
а аз съм илюзия

аз съм дупката на светците
аз съм нещо повече от смърт
аз съм илюзия
аз съм щастието на лъжите
а ти не излъга
аз съм ритъмът на съдбата
а ти си отделена от всичко

не разбирам много неща
не разбирам този стар механизъм
на часовниците дето не светят
на хронометъра на лъжите
наливам се с време и поглъщам
а ти не разбра ли че времето не може
да бъде видяно
но аз съм плод на изкуственото ти
изкусно въображение
като истината без клепачи
дето не спи от умора
а умира от липса на достойнство

и без звучните аплодисменти
аз съм Гама и Бета и Делта
на всичките аспекти
и Алфа на всичките лъжи

и приказката е написана от Мохамед Али
и неподвижен като моята съдба
и толкова стар и неуморим
с две искри любов в повече очи
и по-малко страсти
ооо, та това съм аз
най-бележната лъжа
и най-драматичния смях
аз съм симетрична лъжа
три измерен пост за очите ти
но ти си истинска, не лъжеш
че аз съм илюзия

мразя да се пиша 
но това съм аз

ако се бях родил в зимен буркан
да оцелея
за време което аз наричам вечност
а ти илюзия
но аз съм това което е измислено за мен
останалото е лъжа
ако бях се родил в гнездо
на птицата Додо
и още по-далеч от теб

ако се казвах Ахил 
или можех поне да напиша името си
но какво съм аз с име без теб
нямаше да съм тук
да броя звездите
ако бях Гог или Магог
нямаше да е по-различно
и всеки ден щях да казвам
утре ще успея
утре ще успея
да го произнеса
и още по-смело
Утре ще успея
да преброя звездите

а те не видяха нито една
загадките са точно толкова на брой

и стрелите омърсени с изкуствена кръв
а аз в зимен буркан със стъклени доспехи

за да съм илюзия
ти вярваш
че времето приключи 
и черепите почернели
тук тук тук
в старото мазе
се чувам как ти казвам
сбогом
и не за последно
и и и 
и тъжна песен
за тъжната песен