Лятото задиря Есента-
с циганските си очи й смига.
Ту си тръгва, ту се връща пак.
Мека топлина край нас разлива.

Циганското лято е любов.
Малко късна, лека, краткотрайна.
Като грешка на един сезон.
Но такава грешка се прощава.