А думите неречени болят.
Засядат в гърло.
Не минават. Очите
някак пак се суетят -
да бъде светло,
да не би... валяло.
Но думите неказани
сковават.
Безумно бледи,
неродени в мрака.
Навярно тези са,
които
се забиват.
Шлака.
И недоизречени макар,
тежат. А суетата
между нас застава.
Разнищила
най-топлите слова,
останали
след мимолетна
сладост...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me