А думите неречени болят.

Засядат в гърло.

Не минават. Очите 

някак пак се суетят -

да бъде светло, 

да не би... валяло.

Но думите неказани

сковават.

Безумно бледи,

неродени в мрака.

Навярно тези са,

които 

се забиват.

Шлака. 

И недоизречени макар,

тежат. А суетата

между нас застава.

Разнищила

най-топлите слова,

останали

след мимолетна

сладост...