Посред ветровете на учения,

във Духа на тихо не стоим,

а дойдат ли изобличения,

присмиваме се и крещим!

 

Десетки сме изчели книги,

от автори презокеански

и чинно сме градили диги,

по ширините ни Балкански!

 

Но явно дигите са слаби,

или Балканите различни,

да не спира да ни граби,

оня, с орди демонични!

 

Със заемки, с чужди кръпки,

кат катуни сме църквилски,

а помни ни земята стъпки,

на Паисий и Ивана Рилски!

 

Затрупани под чуждо слово,

нашето си косвено презираме

и свикнали да лапат наготово,

душите ни са пред умиране!

 

Че Бог Е Същия, от век до века

и найде ли сърца смирени,

не гледа откъдей човека,

а народи прави възродени!

 

Малко ли са наште ни окови,

та за още вратове протягаме,

забравили за древните основи,

папагалски диги що полагаме?

 

И когато утре бурята замлати

и реките вдигнат се със трясък,

къде ли камъните ще запрати,

щом сме струпвали на пясък?

 

Една единствена е таз Основа,

със Кръв платена на Голгота,

но и цена народа ни сурова,

е заплатил, да имаме Живота!

 

А днеска уж сме християни,

със компютъри, във Интернети,

а всъщност сме лениви и пияни,

от внесени менте-просперитети!

 

За к`во ли Бачо ти Славейков,

превел е Библията на Болгарски,

дан\'би за някой ДоларМейков,

да ни граби по лихварски?

 

За к`во ли Симеона бе Велики

и с книжнината - Златен Век

и клани бяха толкоз мъченики,

за вярата в Един Богочовек?

 

Че любовта към Него и Отца Му,

не вдъхнови ли Солунските братя,

азбука да съставят чрез Духа Му,

за на предците наши племената?

 

Но днес България не вярва,

във Словото Му и затуй проклета,

пъшка, докат всеки я прекарва

и чака все на пратки от гурбета!

 

Отказах се от чуждите учения

и във Духа Ти тихо ще пресявам,

през пластовете заблуждения,

зърната Истина да притежавам!

 

01. 03. 2013 г.

 

Прага