Понякога
от твоите думи
наднича моето аз.
Не всякога,
като че ли, помежду ни
няма нужда от глас.
Понякога
в твойте усмивки
усещам свойте очи.
Не всякога,
но под мойте завивки
присъстваш сякаш и ти.
Понякога
в твоите мисли
откривам свое преди.
Не всякога,
но винаги искрено
се питам: \"Дали ще боли
ако те загубя?\"
Понякога... само се чудя...