Не искам да те лъжа. Затова

не ми задавай вечните въпроси:

„Обичам ли те още?  Докога?

Насладата във дните кой ми носи?“

Не искам да те лъжа. Замълчи.

Опитай се наум да нарисуваш

с кафявото на моите очи

надеждата, че може би си струва

да те прегърна – роза със бодли,

и този миг до края да ми стига -

когато самота ме повали,

в червено светофари, ако мигат.

Не искам да те лъжа, че сама

ще се лиша от нежност златокоса

и няма смисъл никакъв сега

да стреляш със въпроси напосоки.