Страхувам се за теб,
от болката не се страхувам,
усещам ли я,
значи пак съм жив.
Сънувам те понякога,
понякога не те сънувам.
И неизпратени писма ти пиша,
чрез своя недовършен стих.
Обичам те понякога,
понякога не те обичам,
но с друга
трудно ми е да те заменя.
И тъжен съм понякога,
и в мрачни дни се скитам,
да те последвам ли
или да се спася?
И отминават дните,
все така разединени,
и все по- тъжна
пада нощ над нас.
Ще удържим ли
ударите в свойте вени
или пък ще се пръснем
в луда страст?