С отдаденост окови стогодишни
стопиха се, тъй все едно са восък.
И осъзнах, че всъщност са излишни
всички защити, що във мене носех.

Почаках \"Да ми мине\" - безуспешно!
Тази любов до костите просмука...
А смятах, че със себе си чудесно
разбирам се... Сега дерзай, наслука!

Сърцето ми препълни се от нежност
и изведнъж почувствах, че живея.
Една прекрасна, дива безметежност,
за повече да моля и не смея...

Страхувах се, а виждам, че напразно.
Тя - любовта в кръвта ми се бушува.
Превърна се в мечта - житейски важна
и ми показа колко всъщност струвам.

Сега летя... свободна... окрилена...
И слънцето целувам с жадни устни.
Една любов предричаща вселена,
едно сърце отдало се на чувства.