надничам в тялото ти
и се срещам с моят прожектор
вали още по-силно и аз гледам
искам да гледам теб
гледам как виждам образи
бягат под светлината
но прожектора още свети
губя паметта на всичко
и никои не ме помни
никои не ми припомня
така е красиво и тъжно
по-скоро ще има буря
ах този прожектор
аз този ...
или
защо да не се кача
докато всичко ще бъде ускорено
ще гледам не само теб
ами и образите на чистотата
колко сърца има нощта
тази остаряла дума
не винаги е черна
защото аз гледам
по-умишлено от светлина
която се отразява в
загасения прожектор
на вътрешното ти тяло
нека бъда нощ
когато не може дори да бъдеш
ден