Реших да изкачвам планинския връх,
/зареял се горе в небето/.
Погледнах го бегло и план сътворих.
Не ще устои на сърцето.
Тръгнах уверено, с горда глава,
забравила колко висок е.
Прескачах през тръни, реки и блата,
/безмълвно прошепвайки, мой е/.
Вървях, но умората взе да тежи,
върхът... по-далечен стоеше.
Изпусках от поглед подмолни скали,
които животът кроеше.
Тогава намерих полянка една,
приседнах, отдъхнах, починах.
Намерих блаженство, отпих и вода
от извора. После подминах.
Но тази полянка, с омайна трева,
дари ме с надежда и вяра,
че тръгна ли аз, с любов към върха,
той сам ще отключи олтара.