Навярно са си тръгнали
със лятото добрите приказки.
Останало е само
злото, приседнало
край твоята врата.
Навярно не говориш
дълго с себе си.
Нощта ти е самотна и безлунна.
Не чуваш птиците,
които рано сутрин,
накацали са вънка,
на прозореца.
Навярно слънцето
застинало в очите ти,
не ти изпраща
топлите си пориви.
Не чуваш старите
магични думички:
„Обичам те!”
Изтрили са ти тази опция.
Навярно с вятъра не спорите
дали са бели перестите облаци.
Високо ли е твоето небе,
до… Космоса, или е сринато -
наравно със нозете ти.
И сигурно не си
очаквал никога
във залеза на
топлото ни лято
да се завърнат лястовиците,
слепили си гнездо
над твойта стряха.
(Не помниш всъщност
имаш ли такава.)
Дори вратата е изметната,
и стара, а покрива – порутен.
В не очакване.
…
Навярно свършили са
всички приказки,
които си разказвахме за лека…
Дори принцесите –
измислени,
си тръгнаха.
А ти не чакаш никого.
Оставаш вън от себе си.
Не подозираш даже
колко си излишен.
Но не съзнаваш колко
си потребен.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me