Очите ми се прераждат в теб,
дъхът ми секва след смеха ти,
ръката ми превръща се във лед
още преди всичко това да свърши

Вятърът към мене те притегля,
душата си оставям да заспи
и вместо думата за тебе бегла
цял, рисувам те, разпръснат, в две очи...!

Тишина от вятър, нищо повече
и може би най-истинска любов,
ако в този миг стихът те съблече
за бурята не ще съм по-готов...