И тази нощ ли ще си в съня ми -
толкова красива, ледено студена,
без теб е старшно пуст дома ни,
болката в душите е дълбоко стаена.

Няма те. Къде да търся утеха?
Кой ще ми посочи правилната пътека?
Дълбоките ми рани кой ще заличава?
С топла прегръдка кой ще ме дарява?

Аз ти се усмихвам, мила,
а в мен тъжен дъжд вали.
Не искам да ме виждаш тъй унила.
Вечно усмихната ме запомни!

Съдба, жестока нас ни раздели,
но, мисълта, че ще се върнеш ме крепи.
Днес живея в карнавал от сълзи,
но ти, мила, не плачи,
вечно усмихната ме запомни...