Очаквах Слънцето
и ти ми го поднесе.
Изгря Вечерница,
в Зорница ярка я превърна
и в образ мил, кристален, топъл,
ясен Месеца засвети.
В копнеж,
от жажда Облака разплакан
събуди любовта ни в чистота окъпана.
Многоцветна моя Тъга,
натъжена моя Дъга...
като дар нарисувай ме, утеши, прегърни ме,
развълнувана моя Мечта
мен за теб като изгрев сбъдни ме...