Наминах само да надзърна,
в прозорецът ти две сънени очи.
Исках в лунен миг да те обгърна,
знак ти пратих с първите петли.
Наминах през нощта...
Видение ли бях?
Разроших нежно твоите коси.
В прегръдките ми спа,
а после те видях,
как с боси стъпки
пред прозореца
ме търсеше с очи.
Наминах само да надзърна,
колко кратък ще е дългият ми път.
Луната в очите ти погледна,
а мен остави ме на кръстопът.