Несъстояла се
копнежност.
Любов - погубен миг.
Изгубена
сърдечна нежност,
болка, рана,
тъжен вик...
Несбъдната мечта,
надежда,
ще ти донася
тревожен сън,
във който той
ще ти нарежда
не нежна песен,
камбанен звън.
Не ме докосвай
с ледени пръсти,
не се насилвай,
ще те боли.
Тръгни по пътя си
със кръста,
тежащ от угризения
и вини.
А когато узрееш ти
за истината,
в сърцето без лъжа,
с обичане,
ще те чакам в полет
да слеем крилата,
за последното наше
обричане.
aza-9