uFeel.me
Съседът
Автор: RaiaVid,  20 септември 2013 г. в 16:53 ч.
прочити: 354

             Нанесе се вчера. Поне така си мислех, че до снощи не бях го чувала да издава ни звук, ни стон. То и аз почти не се прибирам вкъщи напоследък, та знам ли със сигурност, но както и да е… Никой не се интересуваше откъде идва. Разбрах само, че бил музикант.
             
            Та , легнах си аз както обикновено към десет вечерта и съм заспала веднага, че от годините ли, от многото работа ли, не знам, ама съм все изморена. Уж не е пролет, а есен, ама кой пък  ти знае и сезоните – взеха, че се объркаха съвсем с това глобално затопляне…
            Изведнъж скочих. Устата ми пресъхнала, а не помня да съм пила, ни преяла с нещо соленичко. Явно водата ми е малко. Тръгнах към кухнята и тогава го чух. Свири си нашият и не му пука, че другите спят отдавна… Аха! Значи затова съм се събудила! Заслушах се. Мелодията една така нежна и малко тъжна. Нека си свири! Обичам цигулка и не ми пречи.
            Легнах отново и светнах лампата. Исках да почета нещо на тая прекрасна музика, но той спря. Измори ли се? Беше полунощ. Сигурно ще си ляга вече…
            Изгасих осветлението и се наместих удобно. Притворих очи, но съседът отново засвири. Ясно - нощна птица е и ще ми лази по нервите! Не ми се играеше на тъмо-светло-тъмно, пък и не ми се гадаеше откъде ме вижда. Примирих се и реших – ще то слушам така. Струните бяха опънати, а звуците идваха тихо, сякаш някъде от дълбоко и силно се забиваха не в ушите, а в сърцето ми. Спомени ме връхлетяха, завладяха ме и аз онемях, а после се размечтах… Видях пред очите си лято, безкрайни звезни нощи, червени сияния, неувяхваща любов, бурно море… Нежни стихове в рими напираха да се появят на бял свят и страстни целувки пареха устните ми… Лек ветрец галеше косите ми и ги разпиляваше по раменете, а луната отразяваше светлината в тях… После есенни листа танцуваха и незнаен художник рисуваше прекрасни картини… Боже, къде ме върна? Исках да полетя, да видя нови светове, да чуя други гласове, да пея… Бях млада и хубава!... И сякаш изгарях от желание да докосна любим човек, да се огледам в очите му, да потъна в тях и да остана така завинаги омагьосана… Красотата ме опияняваше, а сърцето трептеше, трептеше…
            Съседът продължаваше да свири. Не съм разбрала как съм заспала отново…

            Когато се събудих, беше утро и слънцето грееше в прозореца ми. Скочих бързо от леглото. Трябваше да го видя на всяка цена! Исках да се запозная с него и да му благодаря за невероятния концерт и чудните мигове. Облякох се за нула време и го потърсих, но от него нямаше и следа. Милият щурец!  Дали ще се появи отново и ще ми посвири довечера?

Рая Вид, 20.09.2013

 

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me