Тук отново заваля.
Заваляха и очите.
В миг премрежи ги мъгла.
Где си? - питам си сълзите.
Есен идва. Сивота.
Вятър листите отвява.
А студената земя,
спомени във гроб вклинява.
Ще посея розов храст,
ще го вкореня дълбоко,
за да се родиш за нас,
в цветовете му, отново.
Тях ще галя вместо теб,
със сълзи ще ги поливам,
с любовта си, ден след ден,
сине, теб ще преоткривам.