Не ми се разделя с дрехите летни,
не искам да забравям летните спомени.
Да ги прогонва меланхоличната есен,
като есенни листи, от буря отронени.

Къде да дяна вълшебната пролет,
дето лудо танцува валс във Душата?
Как да убия радостта от полет
към мечтите - след лъча на зората?

Как да изгоня щурчетата в мене,
с техните тъй романтични напеви,
капките дъжд, от слънце осветени,
сякаш дъга - във очите ми спрели?
. . .
На есента в Душата - няма да се дам,
ще крия в шепи пролет, знойно лято.
Ще ги сложа във сърцето - като в храм,
да греят, щом студ нахлуе във Душата.

val - Валентина Цвяткова