Такава съм - дива планинска река.
Не хвърча в небесата - но съм звезда!
Мъничка, лъскава, с нежна душа -
обречена вечно да бъде сама.
Мразя преструвките, клюките зли,
не вярвам на мъжките нежни лъжи...
Усмихвам се глупаво, мигам с очи -
камък захвърлям по свойте мечти...
Такава съм - птица с горда душа...
Със сигурност зная - аз съм жена!
Сама и самотна, но нежна, добра,
глупачка безумна ще си умра.
\"Нека да бъде!\" - тъй рекал е Бог!
Аз съм върха - а върхът е висок!
Много опитват високия скок,
но падат безшумно в трапа дълбок.
Такава съм - дива горска шипкá!
С вятъра тичам, боса стъпвам в жарта!...
Спри, обърни се, подай ми ръка,
може би ти си мойта мечта!...
Таня Банкова