Кога хората ще разберат, че ние не сме богове? Че всичко е преходно и трябва да оценяват това което имат. Кога ще спрат да се бъркат в живота на другите и да си мисля, че знаят как точно трябва да се живее. Няма упътвания, няма голям книга \" Указател на живота последно издание\". Просто няма и не ми се вярва и да има. Хората трябва да следват своя път, своя шанс в живота, да намерят искрата за която да живеят. Едни го правят за работата си, други за семейството и т.н. И защо трябва да копираш някого. Нима самият ти не си достатъчно уникален? Защо трябва да слушаш другите злобни коментари от рода на \" леле колко си напълняла\" или \" розовото не ти отива\". Хора намерете вътрешната си красота, докосваите се до нея всеки ден. Няма невъзможни неща. Хората са си го казали. Ако ви харесва да сте облечени с черно ходете с черно щом това ви кара да се чувствате добре. Ако ви харесва да ходите на балет продължете да го правите щом това ви носи духовно усещане. Бъдете щастливи, грабете от живота. Знам , че ще кажете, че на думи е лесно. Така е. Никъде не е казано, че ще е лесно освен ако самите ние не го направим за да изглежда така. Мотивацията, постоянството и после собственото ликувана това е голямата награда. Вътрешното удоволствие когато подадеш ръка на някого без да е искал помощта ти. Опознаваите се всеки ден. И ще видите живота от друг ъгъл. Опитваите се да намерите вътрешния си мир. Днес аз се докоснах до него, а утре... никой не знае.