Отблизо чудат е героят,
някак неясен и как
грозно криви му лицето пороят
в този нечакан сумрак.
Ни една лампа не свети
по тясната уличка пак
и сам е героят ни клети
в тоз неприятелски град.
Сам беше свикнал да скита
по необятния свят,
без карта и нямаше кой да попита
за пътя - ни стар човек, нито млад.
Далеч от дома си бе стигнал -
той дълго пътува със влак,
но на тази следваща спирка
сам самичък оказа се пак.
Където и да беше отишъл
той беше сянка, тръгнал без стяг
и дори да беше опитал,
остана за всички един непознат.