Рисувам.

Измисляйки ти 

образ. 

С пръсти,

треперещи пръсти.

Дочувам те.

Стъпки.

Шепот.

Стон.

А стъклото е

прашно - есенно. 

И трябваше ли?! 

Каменно сърце

да бие в теб.

Слепоочията

опъват вените ти.

Празно въже.

Въжена люлка е

животът ни.