Роб си, но не с вериги и окови, роб,

защото не виждаш истина която боли.

Роб до гроб в безсмислен свят на роби,

Живот изпълнен само със страх,гняв

и жажда за притежаване материални пособи.

Алчността под вид на дух влязла в хора да ги трови,

Да отнемат на човека свобода, те на всичко са готови.

Но има  и свобдни между робите, живи между заровените,

Прогледнали между слепците и бунтари във талпите.

А робът в мен жаден е за свободата,

жаден е да види цветовете на дъгата.

Извисен да се почувства в полет над небесата

и слънцето да го огрее, както грее над полята.