Понякога е трудно, понякога боли
и чувстваш се измамен и ограбен,
а времето отвънка не спира да вали -
за жива, истинска вода си жаден.
Понякога пропадаш, а мислиш, че летиш
и всичко става сиво, и безлично.
Уж искаш да говориш, усещаш, че шептиш
и давиш се в делата прозаични.
Животът е прекрасен и цветен, и красив,
животът танц и песен е, омая.
Със всяка глътка въздух умираш, но си жив.
Животът само част е от Безкрая.
23.09.2013 г. ЕЛИА
София