Вълшебно лято тихо приказки реди...
По пясъка оставих самотни две следи
пътека да чертаят, към мен да водят те-
към мен и любовта ми - звездното море...
Прегръщам го с обич, с вълните му се сплитам,
раковини нижа, чайките за тебе питам
дали ще видиш знаците на пътеката моя
или ще ги оставиш, размити от прибоя?
Ще зърнеш ли русалката сред дивите скали
или ще я разсипеш в пяна бисерно да заблести- с
огърлица закичила морските вълни,
обратно да я върнат в родни дълбини?...
Ще чуеш ли по вятъра нежното послание,
което всяка нощ оставях с огнено дихание
или ще го отвее нейде в просторите сините,
за да го разказват тъжно векове делфините?...
Ще видиш ли букета от падащи звезди,
оставен на брега желания да ти шепти?...
Дали във утринта сред щрихи от слънчеви лъчи
мимолетно ще изгрява образ с блеснали очи?
Дали ще се огледа този тайнствен знак
в зениците, в сърцето ти, във душата чак?...
* * * *
Махнаха ми чайките приятелски с крило
и над морето стрелнаха се с бяло колело...
Вятърът замина, във платна се укроти,
лъхна ме и ме подмина, вече не шепти...
Слънцето повтаря заника си всеки ден-
само то остана вярно на огъня във мен...
А морето все ме търси с протегнати ръце,
с делфините, и раковините, и чайките две...