Къде ли сте, приятели, сега?...
Посявам цвете - а расте... тъга...
Над мен прелита птица - важна дама...
А аз се мъча - да отместя камъка...
Прииждате... От мене нещо грабвате. -
А няма ви, когато ми потрябвате...
Ласкателски по рамото ме тупате -
и скривате се бързо във хралупите...
Не казва никой в тоя адски свят:
\"Какво за тебе да направя, брат?\"...
Не ми палете утре свещи в храма! -
Безсмислено е, щом сега ви няма...
Марин Тачков
17 май 2011 г.