Над мен се сипе есенна тъга
и всеки лист отронен е въздишка.
Сега ми трябва твоята ръка,
но няма те и аз ще те измисля.

Ще бъдеш моят слънчев водопад.
Пък аз ще стана капчицата в тебе –
ще падам долу, ще политам пак...
Дъгата ще се отразява в мене.

Това ще бъде моят вихрен танц.
Понесени от грохота ти весел,
листата ще се ронят като смях.
А в клоните ще се заплита песен.