Веднъж се живее

но хиляди пъти умираш

След всяка раздяла, след всяко разбито сърце.

Надежда и Вяра със шепи събираш,

Накрая оставаш с празни ръце.

Има ли смисъл тук да остана?

Има ли как да продължа?

Стига ли толкова,

или е рано

и аз да полегна в пръста.