Тихо,
на пръсти
приижда нощта,
нежна,
безплътна,
тя ме погали
и аз забравям
за самота,
за мен тя звездите запали.
На балкона седя
и гледам в захлас
луната сребърна, млада,
феерята звездна
припомня ми сега,
една нежна лунна балада.
Но погали ме Морфей
с ръка топла и мека,
очите ми за сън той притваря
и нежно ме люлей,
в съня повежда ме далеко,
а нощта вече бавно догаря...
aza_9