Разглезих душата си,
подхвърлях и обич,
много ми беше с различни сърца.
Прекръствам сърцето си,
камък му казвам,
с поглед разбивам небе и луна.
Дали да те търся по навик в дома си,
докосвам със сълзите бистра вода,
малко по малко убивам и тялото си,
искам да бъда вечно дете.
Искам пустиня да бъде в главата ми,
само да бродят зли ветрове,
любов те наричах,
сега си омразата,
срути се вече нашето небе.