Късче жар в миг безвремие
разбива тишината мокра
на капки есен за двама.
Капнала сълза свети в дланите.
Рисува акварел в безпаметност.
Шепне, крие се в стих,
лудости сбъдва,обича.
Боли и спира в сърцето.
Тогава душа, душа прегръща.
Душите онемели от обичане
се искат... зашеметени.
Случва се... Любов.
© Ванко Николов (Starkmaster®vn)