Ти, може да не вярваш... но и аз
се чувствам чужденец в своята Родина,
заспивам в скръб, събуждам се със страх
най-близките ми само знаят, че не съм се примирила.

Ти, може да не знаеш... но у нас,
онази наша вяра се е променила,
човек с човека тук е враг,
надеждата за утрешния ден и тя се уморила.
Ти може да не вярваш... но е факт
заливат ни с бълвоч за мръсна политика,
а българина беден, гладен и сакат
не помни сигурност, забравя за  достойнство, чест, не иска вече книга.

Ти вече ме намразваш... но сега,
безкористно приятелство в България не съществува,
цени се материално и господства суета,
е, може да успее някой на различен за момент да се преструва.

Ти толкова ми липсваш... ала по-добре,
живей в илюзии, живей със спомени, живей в чужбина,
аз искам просто, ако мога да ти го спестя,
да бъдеш чужденец в собствената си Родина!