Нашият поп на село си беше подал оставката.
Добре че си оставил расото и килимявката.
А в село без поп не е работа. Трудно се живее.
Няма кой да те кръсти, венчае или да те опее.

Задават се празници и следва после литургия.
А ние какво да правим без поп или попадия?
Веднъж както си благославях ракията в мазата
изведнъж чух някой да чука силно по вратата.

Гледам един съсед от горната махала да ме чака.
Дошъл да ме помоли да венчая дъщеря му веднага.
Отдавна не бях се бръснал че нямах самобръсначка
и можех спокойно да мина за поп на всяка крачка.

Обеща ми ракия две дамаджани с думи мили,
а аз за късмет го целунах по вратните жили.
Отидох в църквата и надянах расото и килимявката
и зачаках да дойде ред на сватбарите и венчавката.

През това време направих дезинфекция на червата
и чаках важен момента да видя на булката халката.
Обстановката празнична. Всичко беше много красиво.
Букети цветя. Сълзи от радост и последва- \"Горчиво!\"

Залюлях се на краката сякаш ме дърпаха с ласо.
Направих шпагат и се хлъзнах върху черното расо.
Изправих се бавно и се провикнах- \"За многая лета!\"
А един разярен гост насочи срещу мен пистолета.

\"Хей ти от духовната семинария! Ще ти подпаля брадата!
Не виждаш ли как се клатиш и едвам стоиш на краката?\"
Нещо се случи и помня как някой дойде да ни разтърва.
\"Ама че беда! Объркал съм булката с нейната зълва!\"