uFeel.me
Неромантичен вълчи стих
Автор: Lucky,  25 септември 2013 г. в 16:06 ч.
прочити: 306
Не следвай вълчата ми сянка!
Не влизай в тъжните ми светове!
Една луна прегризана от болка
достатъчна е, воят ми да побере.

Не идвай в дебрите на лудостта ми!
Капани щракат с хищен благослов.
Изсветлявам чрез прегризаната лапа
и с нея плащам правото си на живот.

Не си измисляй! Никога не ме е имало
по стръмните отвеси на сърцето ти.
Оголеният зъбер на живота ми,
побира само мен и ветровете ми
***

Понякога, 
(наивно) поглеждам към небето,.
но няма ласка с висше, ни от свои.
Безстрастно гледат ме зениците
на милион небесни, саможиви сови.

Lucky

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me