uFeel.me
Под стрехата на живота
Автор: zefpet,  26 септември 2013 г. в 09:05 ч.
прочити: 793

Потъна светът в мълчалив телефон,
а тъжните мисли си спретнаха клада.
Изгаряше в огъня всеки мой стон,
нощта ми предлагаше смърт за награда.

Потропа в очите кошмар вместо сън,
прогоних го. Дявол оттук да го вземе.
Въпросът на Хамлет? Не! Аз още СЪМ!
Но що съм не знаех – това е проблемът.

Прескачаше пулсът ми в такт ръченик,
очите пресъхнаха – чакаха, бдяха.
Прошепна животът, че бил мъченик,
защото държал ме под своята стряха.

Погледнах нагоре – там малка звезда
се хилеше нагло, тя знаела где си.
Добре де, ще млъкна, но още ще бдя
ведно с любовта си и страстите бесни.

 2012

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me