На морето му отива
да вървиш по бреговете му.
Мидите му да събираш
да говориш с ветровете му.
Лодките му да погалиш,
в заливите му да спреш,
фаровете му да палиш,
на скалите му да се опреш...
Чайките му да повикаш
настрани склонил глава,
с сутрешния бриз да тичаш,
разпилял като момче коса...
Сутрин лодките да срещаш
натежали с рибен плод,
на рибарите \"добра среща\"
да желаеш и размисляш: \"Що
пък толкоз рано тръгват те -
нямат ли си дом и огън -
да се видят с своето море,
от малката русалка водени?!\"...