Слънчево лято, късен следобед…
срещнах Надеждата кротко пристъпила.
Попита ме с поглед, ръцете ми стопли
и приказка чудна разказа.
Допихме кафето,
целуна ме плахо
и нещо безценно дари ми…
Писма днес ми пише
и път общ рисува
към чисти простори отправен.
В молитви ме шепне
и с обич отпива
от мен като есенно вино.
Сълзите попива, тъгата измива
и чака ме аз да узрея.
От дъхава дюля омая да стана
през циганско лято в прегръдка уютна.
От обич мълчиме,
в росата я къпем
и в огъня често горим.
С Вяра мечтаем,
безкрайност чертаем
и тръгваме тръпнещи
нагоре, нагоре по светла пътека...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me