Слънчево лято,  късен следобед…

срещнах Надеждата кротко пристъпила.

Попита ме с поглед, ръцете ми стопли

и приказка чудна разказа.

Допихме кафето,

целуна ме плахо

и нещо безценно дари ми…

Писма днес ми пише

и път общ рисува

към чисти простори  отправен.

В молитви ме шепне

и с обич отпива

от мен като есенно вино.

Сълзите попива, тъгата измива

и чака ме аз да узрея.

От дъхава дюля омая да стана

през циганско лято в прегръдка уютна.

От обич мълчиме,

в росата я къпем

и в огъня често горим.

С Вяра мечтаем,

безкрайност чертаем

и тръгваме тръпнещи

нагоре, нагоре по светла пътека...