Не те поканих.
Знаех, че ще дойдеш
с косите ми играеш всеки ден.
Не те поканих.
Вратата лекичко притворих.
Не чукай. Влизай!
Гост не си при мен.
По сивите стени
и ъглите ми празни
стенат скрити вопли
и надеждите ми разни.
Ала ти не му мисли,
не са опасни
душата ми с тях
раните ще срасне.
Къде се скри?
Не ми се търси днес.
Париш по очите ми,
а устните горят.
Писмото ми е старо,
но ти го изпрати...
Късче мен
до тях го занеси...