Объркана от всички нови чувства,
връхлитащи в душата, на посоки
и лутаща се между две изкуства,
прескачам летви екстремно високи.

Летя, пълзя, изгубвам се, намирам,
воювам с всички дяволи във мене.
Напред вървя, нагоре и не спирам,
да бъда слаба не остава време...

А иска ми се! Боже как желая
да бъда крехко и красиво цвете.
Във силна длан прекрасно да ухая,
наслада да дарявам с цветовете.

Да бъда дребна, мъничка калинка,
съдбата на дланта ти да вещая.
Да литвам сред поляните саминка,
какво е да си слаба да узная...

Но не това за мен решила си Боже!
За мен си отредил да бъда ястреб.
И вечер морна щом глава положа,
да преоткривам що е земно щастие.