Димитър бавно се се изправи, свали си шапката, тръсна сивеещите, но все още буйни къдрици и повдигна тромпета към устните си.
Засвири- отначало неуверено, някакви вариации по \"Джорджия\" на Рей Чарлз, но постепенно, притворил очи, се увлече и се сля с тромпета, придавайки му сърдечното си вълнение без да се интересува от ставащото наоколо.
Забелязах, че всички присъстващи в заведението притихнаха и се извърнаха учудени, но усмихнати към него и се заслушаха с видимо удоволствие. Аз също слушах изтръпнала и развълнувана, музиката ме понесе към младостта.
Димитър отвори очи, усмихна ми се и изведнъж прозвуча тромпетното \"Обичам те\"...
Избухнаха възторжени аплодисменти не само от клиентите и персонала на заведението, които бяха застанали край вратата, но и от тротоара, където се бяха спрели доста от преминаващите, а няколко двойки бяха влезли в градината и заели свободните маси, за да послушат.
Той се обърна развълнуван и учуден към хората и стеснително усмихнат, им се поклони непривично и вдървено.
Седна и веднага посегна към цигарите, за да се успокои.
- Невероятен си! Свири чудесно, Мите!- аплодирах го и аз, а той ме погледна с леко треперлива усмивка и каза:
- Наистина ли? Видя ли, че мога?!
- Възхитително беше! Чудя се защо не се занимаваш с музика професионално!
В този момент до масата с бутилка шампанско и три чаши, приближи собственикът на заведението.
- Добър вечер! Господине, Вие сте отдавнашен клиент на моето заведение, а до днес никой не е разбрал какъв голям музикант сте! Моите почитания!
Димитър го погледна изненадан, но не продума.
- Това е от заведението! Да изпием по чаша, а после искам да Ви направя едно предложение- каза човека и наля в трите чаши- Наздраве!
Всички отпихме усмихнати, а от околните маси хората също вдигаха чаши в наздравица и се усмихваха приятелски.
- Извинете, може ли да поседна за малко при вас?... Мадам, имате ли нещо против?...
- О, не, моля!
Той седна и се обърна към Димитър:
- Имам предложение за Вас, Маестро! През есенно- зимния сезон градината се затваря и заведението работи като бар. Мога ли да разчитам на Вас, през новия сезон да свирите тук? Миналата година бях наел един студент- пианист, който не се хареса много на клиентите ми и сега си търся нещо друго. Някой, който да стига до душите на хората. Като Вас!
Димитър пушеше и ме гледаше. В погледа му долових объркване и недоверие, сякаш си мислеше-\"Наистина ли ме харесаха, или си правят шега с мен\"?
Разбрах състоянието му и се намесих.
- Благодарим Ви, господине, както за почерпката, така и за предложението, но нали разбирате, то идва така неочаквано, че трябва да го обсъдим насаме.
Димитър въздъхна облекчено и се облегна на стола.
- Да, разбира се!- надигна се от стола си собственика и се поклони леко- Приятна вечер ви пожелавам!
След като се отдалечи, Димитър каза:
- Благодаря ти, Вени, че го отпрати!- и жадно отпи от чашата си.
\"Господи, какво ли е преживял, че е станал така уязвим, неуверен и саможив?\"
- Митак, днес дойдох тук да изслушам един непознат по негова молба. Много се радвам, че Той си Ти и сега очаквам да ми разкажеш нещо за себе си- казах тихо но настоятелно, гледайки го в очите.
- Какво да ти разказвам... Нищо особено!
Бях лекар- хирург. Бях съпруг. Бях баща.
Бях, бях...- замълча и всмукна дълбоко от цигарата си, видимо разстроен.
- Но вече не съм нищо от това!- изговори в скоропоговорка и посегна към чашата.
Мълчах, чаках го да се посъвземе и сам да продължи. Свих си една цигара и погледнах към кучето, което спеше, подпряло муцунка на обувката ми.
- На теб случвало ли ти се е да изгубиш всичко, което обичаш и имаш, така - изведнъж?
Гледах го и мълчах, очаквайки да продължи.
- Ха, какво ли те питам! Личи си, че живота те е пощадил...
- Живота на никого не прощава! Той поднася всичко на хората- и хубаво , и лошо. Може би, за да ги изпита, колко могат да понесат.
- Думи, думи , думи... Как се понася смъртта на съпругата и двете ти деца, блъснати от някакъв пиян шофьор?!
Как се снаждат разпилените крайници на обезобразените им тела?!
Как се живее след такава загуба?!...
Дълго време не можех да работя, щом видех кръв и ръцете ми се разтреперваха като на алкохолик. А един никакъв доктор, който се натягаше за завеждащ отделението \\което бяха предложили на мен, след предстоящото пенсиониране на тогавашният лекар\\, ме наклепа, че оперирам с треперещи ръце, защото съм алкохолик. Уволниха ме.
Изобщо не си направих труда да доказвам обратното! Стоях половин година без работа. Не исках повече да оперирам! Започвах какво ли не, но нищо не ми харесваше, навсякъде се сблъсквах с кариеризъм, завист и злоба. И се пропих наистина!
След известно време един \"колега\" по пиене ме устрои на тази работа, която работя и до днес. Приех я с някаква мазохистична радост от самоунижението си. Отчуждих се от хората и се превърнах в самотен пияница. Това е!
Мълчах потресена. Какво ли можех да му кажа за утешение?
- Едва днес се почувствах отново жив и това го дължа на теб!- тихо произнесе той.
- Какво говориш, аз нищо не съм направила...
- Самата ти поява, това, че ме помниш и, че ме подтикна към спомените, към музиката, е много! Ти стана моя талисман таз вечер!
Наистина ли бих могъл да си изкарвам хляба със свирене, как мислиш?- гледаше ме като дете, с такава надежда...
- Наистина! Трябва само силно да го поискаш и да повярваш в себе си!- казах и се засрамих от шаблонните си думи.
- Ти си Бог, Мите! Трябва да приемеш това предложение! Пък... по- късно може да те забележи и някой, който да те покани в групата си!- казах, въодушевена от тази перспектива.
- Хей, какви ги говориш! Та аз не съм музикант,
аз съм никой за музикалния свят!
- Е, винаги има пръв път за всяко нещо, нали?
- Благодаря ти за подкрепата и за вярата ти в мен, нужни са ми!
Обичам те, Вени, винаги съм те обичал!
Усмихнах се и се надигнах.
- Мисля, че е време да се прибираме с Чоки.
- Мога ли да те изпратя?- плахо попита той без да ме поглежда.
- С удоволствие! Тъкмо ще те почерпя едно кафе и ще обсъдим новото ти поприще. Пък може и да си посвирим, аз- на пианото... и ти!
Зарадван, Димитър бързо стана, взе си тромпета и махна с ръка към усмихнатите хора, които го приветствуваха.
- Утре ще Ви чакам да си поговорим, нали?- извика собственика.
- До утре!- отговори Димитър и галантно ми предложи ръката си.
.............
КРАЙ
aza_9