РОБСТВОТО КАТО „ЕСТЕСТВЕН ПОДБОР“

Робството било нашият естествен подбор, т.е. природен закон или по Божията воля, поради което е единственият начин за организиране на човешкото битие и никой не бива да роптае срещу това защото няма с какво да се замести: или се примиряваш или мреш! Такава е „доктрината“ на управляващата в целия свят върхушка! Та е „изобретена“ преди 3 500 години в Индия и се нарича „браманизъм“ сиреч кастова сегрегация ири робовладелско общество!
Да...аме не!
Който ще...да мре!
Има календарни градове!
Първи опит за смяна на робството с хуманно битие правят в Палестина, където 12-те племена се преброяват и осигуряват със земя „на глава от населението“! Но това пасторално общество е унищожено от кохортите на робовладелски Рим. Оттогава там и в целия свят се преборват и осакатяват вместо да се преброяват и осигуряват. Старите българи също имат един справедлив патриархален модел за благоденстващо битие. Това е общество без роби, изполичари и слуги. Всяка фамилия има своите ниви, лозя, пасища и гори, които обработва с членовете на семейството и се самозадоволава с всичко. Този модел не го разрушава дори напредъка на науката и занаятите. Членовете на семейството започват да се образоват и да изучават занаяти така, щото с разменна търговия си осигуряват всичко необходимо за едно скромно и семпло, но пълноценно и даже богато съществуване. Този модел също е унищожен от империите на кастовата сегрегация от новата ера и нейните тайни репресивни и рекетьорски банди! До ден днешен робството съществува и е обявено за природен закон за светски настроените хора и за закон Божи за религиозните.
Тази скверна заблуда е развенчана с откриването на календарните градове. Те са демократично общество по подобие на градовете-държави в древна Елада, но са пригодени за нашето съвремие и необходимостта от повсеместно образование, култура и модерна техника. Всички хора имат висше образование, равен старт и справедливо разпределение на природните ресурси и изработения обществен продукт. Такава е „повелята на времето“ и който иска да е „в крак с времето“ трябва да изостави всички досегашни религии, идеологии и доктрини и да се врече в каузата на календарните градове.
Календарен град означава градска урбанизация, при която архитиктурният кадастър на града представлява календар за една, две, три или четири календарни земни години. В почивните дни от годината се разполагат фабрики и производствени предприятия, а в работните дни – жилищно-административните зони, паркове и градини. Тези градове се строят за срок на годност толкова, колкото е средната продължителност на живота. За този период се изчисляват предварително всички средства, необходими за едно пълноценно човешко съществуване. Предварително се предвижда тяното производство и разпределение. Освен, че са равни в старта и образованието в битието, хората са и еднакво задължени да отработят своята дан за да могат тези стоки за бита да бъдат произведени и никому да не липсва нищо! Тук нама дефицит, инфлация, дефлация, кризи и катастрофи!
Напразни са усилията на власимеещите да забавят пропагандарта и сътворението на календарните градове! Те правят всички възможно те – градовете да не се сбъднат!
 Но...не би!
Виждам светлини!
Плебеят ще се възроди!

Инж. Лиляна Благоева андреева