Зажаднели, редят се Душите
на опашка за глътка Любов,
после пак се понасят, обвити
във илюзия, сетили зов
за предмети, пари и награди,
и за всичките тленни неща.
Те сами си изграждат прегради
и рушат ги след туй със глава.
Но нетленен - зовът на сърцето
с всеки удар отеква във теб
и напомня, че ти си детето,
и си новия, слънчев човек!
27.09.2013 г. ЕЛИА
София