Затова и не исках да бъдеш
арогантен, при все, че това,
е желана от простия лудост,
дето сторва от всеки дивак.

Но защото е времето трудно
и раздават безплатно лъжи,
а голяма, парите - оскъдност,
ще ти казват: Объркан лирик.

Ще боли от горчивите думи,
там, в невинната детска душа!
Ще се питаш дали е безумен
този толкова смайващ те свят?

Ала ти, ти не трябва да лазиш
и да хвърляш мечтите в калта,
знай, човек оцелява, щом пази
в своя храм любовта и честта!

Щом пресвети са род и Родина,
да помогнеш най-ценния дар,
твоят сън ще е бял, като зима,
съвестта ти - приятел и... стар,

веч аз немощен пътник ще бъда,
свършващ с дните на тази земя,
но животеца в смях ще пропъдя,
горд, че тук съм оставил следа!