В деня ти аз,
мушица еднодневка съм –
живея в него само часове.
Кръжа край твоето лице,
опивам се от красотата му.
А ти с досада ме отблъскваш.
Дали пък ако вляза смело в твоето око
не ще ме забележиш най-накрая?
Едва ли.
Най-вероятно с пръст ще ме размажеш
върху гримирания си клепач.