и днес те обичам
в хола на сърцето ми си настанена
и докато играя карти в кухинята
времето е завеса между нашите карти
играя и играта не е по-различна от
съдържанието на сърцето
само както ние го можем без тях
само както го бях издълбал на гърба
на сърцето и на всяка наша карта
кърмата ли чакаш да се произнесе
аз съм времето и ще се върна в майката
и в кърмата преди да напише завещанието
нужно ли пак да отварям прозореца
времето влиза и тече дори във вените
времето не познава нашата любов
времето не познава нашата игра
от понеделник до себе си те броя
и си 666 прегръдки и 999 пропорции
между всички завеси безкрайна пара
и така кухинята остана скрита
и картите залепени на прозореца
докато дълбая колко си далеч
чая не изстива и те чакам в моята кухния
аз съм единственото кратко писмо
аз съм любовта която понякога търси
понякога чака
а между завесите продължавам да броя
капките пара който оцветяват играта
и розовият ти смях е единствения съдя
от време на време пия чай с него
и си говоря за него колко много
обичам да съм сляп за да те виждам
В.Л.