Ех, падащи листа,
сълзи на есента!
И цветни, и красиви, и игриви...
Минават покрай нас,
разказват ни без глас,
че някога са били здрави, живи.

Танцуват и летят -
безцелно и без път.
И на безкрили птички заприличват.
До сетния си миг,
без вопъл и без вик,
ще пеят, ще танцуват. ще обичат...