Нощта заплува тихо над реката.
Една комета ярко изгоря.
Може би е нечия душа, която
Е била изпепелена от страстта.
Целува вятър цветовете на дървото.
Единствената птичка в клоните му спи.
Ликува пролетно небето
И рисува искрящи огнени звезди!
Сърцето ми е пълно със любов и песни.
Поспри за миг във моите очи!
Огледай се и в тях ше видиш
Лицето си - красиво и добро...
Усмивката ти топла ще заслужа.
Пътеката към теб докрай ще извървя.
Аз имам във душата пеперуди...
Те ще изпият жадно твоята сълза...
Реката в лунното сребро се къпе.
От изток грациозно пристъпва утринта.
Нощта съблича сластно тъмната си дреха.
И скоро ще царува в своя трон денят!