Ако във сърцето ти ме няма,
ако то - във огън за мен не копнее,
трябва ли да се нищя и страдам,
да умирам всеки миг и болея?
Щом не мога звезда в ръцете да хвана,
да бъде моя - да свети само за мен,
трябва ли всички пътища да забравя
и да търся път от обич осветен?
Толкова лесно няма да се откажа.
Все някъде има топлина за мен.
Някой чака приказка да му разкажа,
да будува, на сърцето ми във плен!

val - Валентина Цвяткова