В дъждовната нощ тишината
се процежда на слепи капки,
а колко сухи са в дъждът словата,
засядат в гърлото- горчиви хапки.
Как искаме да имаме отново
любовта, смехът и топлината,
не самота - бавната отрова,
изпълваща нощем сърцата...
Когато ни опива есенна мъгла,
зоват, настояват в нас стиховете,
под лявата гръд, в тъжната душа,
една Любов в живота ни да свети.
aza_9